Невербалното поведение на Дилма Русеф, през призмата на ораторските й умения
Диана Веселинова Иванова
Актуалност и значимост на анализа
Политиката, заедно с различните партии, които я обособяват представя многообразни гледни точки, мисли и намерения. Независимо от това обаче в повечето страни, държавният глава, избран от народа, е не само символ на просперитет и сила, но и носител на политическата цялост на дадената държава.
Дилма Русеф олицетворява спокойствието, силата и ораторството, не само като президент на Бразилия, но и като жена. Тя успява да спечели доверието на бразилския народ, и въпреки че част от корените и принадлежат на България, тя се свързва с национализма и духа на бразилците. Нейната небезинтересна биография допълва образа й, защото тя е не само висшист по икономика и преуспяващ политик, но и човек минал през различни перипетии. Дилма Русеф прекъсва образованието си, след като влиза в затвора заради участие в партизански акции, но това не и пречи на един по- късен етап да завърши и да се дипломира. Още една характеристика, която я превръща в силна, мотивираща и непоколебима личност.
Цялостният образ и личността на Дилма Русеф са сбор от минали преживявания и решения, настоящи постижения и бъдещи възможности. Това се допълва от нейното излъчване като човек, ораторските й умения и цялостното й невербално поведение пред различни аудитории. Като политик Русеф трябва да може да се изразява правилно и точно, но и да превръща своите жестове в мотивационен призив към публиката, за да завърши и да подсили искреността и смисъла на думите си. Едно умение, което тя притежава, заради харизматичният си образ и правилните управленчески решения. Голяма част от предизборната кампания на Русеф се уповава на нейните жестове, които са символ на победа и мощ. Освен тях, тя допълва невербалното си поведение с добре изказани и смислени речи и ораторски стил на говорене и мислене.
Личността на Дилма Русеф не губи своята актуалност и привлича вниманието на журналисти, политици и светски личности. Тя изненадва с постоянната си социална дейност и новаторството, което е заложено в нейните политически цели. Освен, че е една от малкото жени-президенти по света, Русеф се отличава с различните аспекти, които разкриват и описват личността й- тя е твърда жена, с неотклоними и постоянни възгледи, която винаги се съобразява не само с работата си, но и семейството и хората, които са около нея. Тя умее да управлява, но и да подкрепя и да помага.
Невербална комуникация
Още през древността невербалната комуникация е била от огромно значение. Тя се е разбирала не само като звучащото слово, а акта на цялостното ораторско въздействие върху аудиторията. Като правило за жеста, херономията се е появила още в Антична Гърция, а Платон я поставя сред гражданските добродетели. Древните римляни също са смятали, че езикът на тялото е неразделен от словото. Бъдещите оратори полагали немалко усилия за да научат езика на тялото.
Като цяло под несловесно общуване (невербална комуникация) съвременната теория разбира тези знаци и сигнали, които означават елементи от държанието, пространственото поведение, външния вид, звука на гласа на един организъм, които се възприемат от органите за осезание на друг организъм и въздействат на поведението му. Квинтелиан пише, че произнасянето на речите има някаква сила и власт, защото не е важно само съдържанието, а начинът, по който ще се произнесе речта. Несловесната комуникация е твърде широко понятие, което обхваща голям брой сигнали. За нас обаче значение имат само тези, които се отнасят до ораторското изкуство.
Общуването с мимики и жестове може да замести отчасти живата реч – общуването при глухонемите, „свирещите езици” във високопланинските местности на Турция и Мексико, например.
Анализ на невербалното поведение на Дилма Русеф
В политиката невербалното поведение заема голяма част от цялостното поведение на личността. То се разглежда като част от изказа и носи значение, което много често е по- силно от словото. Като добър политик, с успешна предизборна кампания, Дилма Русеф се отличава с запомнящо се невербално поведение, което може да бъде запечатано чрез различни снимки, и отразява най- общо основните черти на характера й. Невербалната комуникация е неразривна част от ораторската комуникация и я допълва. Величко Руменчев пише в своята книга „Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване”: „До широка аудитория, от първите сведения за ораторство до днес, ораторската реч е достигала единствено като текст (ораторска проза). Техническата невъзможност за записване на нещо повече от текста не дава основание ораторската реч да се сведе единствено до него. Едва в миналия век и преди всичко през втората му половина се появиха средства, позволяващи по- цялостно съхраняване и възпроизвеждане на общуването оратор- аудитория и по- конкретно на ораторското въздействие върху аудиторията.” [1]. Дилма Русеф осъществява връзката с аудиторията, като й въздейства с ораторски умения и стил на изказване, но и чрез невербални жестове и комуникация.
В този текст се анализира невербалната комуникация на Дилма Русеф чрез оглед на ораторството й и представянето й по време на изказвания. Използвани ораторски жестове и поведение пред публика.
Целите на анализа в тази публикация са:
- Да се покаже ораторското умение на Дилма Русеф, представено не само чрез речите, но и невербалното й поведение, което я допълва като личност и политик.
- Да се акцентира върху близостта на Русеф с нейната аудитория чрез жестовете, които употребява и да се наблегне на истинността на думите й представени от гледна точка на невербалната комуникация.
- Да се установи как влияе облеклото на Русеф върху поведението й като политик и оратор, като част от невербалната комуникация пред аудитория.
Анализ на снимка 1:
Дилма Русев
В своите ораторски изяви Дилма Русеф използва жестикулирането, за да подсили ефекта на думите си. В конкретната снимка разтворените ръце приобщават аудиторията и я карат да се чувства по-близо до оратора. Чрез този жест се скъсява дистанцията между двете страни: оратор-аудитория, а това благоприятства възприятието на словото. Дланите са обърнати към публиката, за да се засили чувството на близост и по този начин Русеф „приканва” хората да й вярват и да бъдат сигурни в нейните думи. Тя осъществява директна връзка с публиката и обхваща интереса й чрез жест на близост. По този начин тя създава и илюзия не само за директен контакт, но и пълна откритост. Отворените длани разкриват изцяло личността, а самото разположение на ръцете, което не е в позиция да отблъсква (т.е. ръцете на Дилма Русеф не са пред нея с директно обърнати длани към публиката), дланите са леко присвити и не са разположени пред лицето, а така се внушава, че няма премълчани и недоизказани неща, а всичко е разкрито и казано, без да се спестява истината.
Анализ на снимка 2:
На тази снимка Дилма Русеф използва жест, който е част от предизборната й кампания, но и по време на много изказвания, речи и политически срещи. Това е силно позитивен жест, който означава „всичко е наред”. Съществуват две теории за произхода на този жест. Първата е, че произлиза от Древен Рим, където палецът нагоре или надолу се е използвал в гладиаторските игри. Достоверни исторически данни за истинското наличие на тези жестове обаче няма. Втората теория е, че този жест се е използвал от пилотите изтребители по време на Втората световна война, както и от наземния персонал [2]. В международно отношение този жест означава, че всичко е свършено добре и носи положителни характеристики на оратора. Когато Дилма Русеф използва този жест по време или след нейни изказвания, тя внушава на публиката, че се е справила добре, всичко е наред и нещата, които предстоят или са се случили са донесли само позитиви за нейните последователи.
Изпънатата ръка към аудиторията, отново създава близост, а палецът насочен нагоре, който се доближава до публиката се тълкува и като начин тя стане съпричастна към словото на оратора и да го подкрепи. Това е символ на съпричастност и призив към подобряване на минали проблеми.
Анализ на снимка 3:
Много важно за невербалното поведение на ораторът е неговото отношение към аудиторията по време на реч или изказване, но и поведението му пред опоненти, други оратори или когато има дискусия. Това показва възможностите му за съпричастност не само към публика, когато се изправи пред нея, но и пред други личности, които се ползват със същият статут на оратори.
Горната снимка отразява невербалното отношение между Дилма Русеф и Барак Обама по време на среща в Белия дом, където те дискутират проблемите на двустранното сътрудничество между Бразилия и САЩ. Определящ е контактът с поглед, който се свързва с непреклонността и вярата в казаните думи. И двамата държавни глави се опитват да наложат някакво мнение и да убедят другия в думите си. Това се забелязва от погледите им, насочени един към друг, съдържащи убеждаваща нотка. Убеждаващият и директен поглед е един от знаците за авторитет и надмощие, защото неотклонимостта на погледът показва сериозно отношение и непоколебимост в думите.
Пространствено-териториалната модалност също заема важна роля при определянето на невербалното поведение. На снимката между двамата събеседници има сравнително малко разстояние, за да се намали напрежението и да се покаже известна близост, създаваща илюзия за приятелски отношения. Русеф и Обама са позиционирани на една и съща хоризонтална линия, която ги поставя на еднакво ниво, като президенти, не предизвиква конфликтно отношение, тъй като нито единият е в по- предна позиция, нито другият. Това е невербален знак за равенство, за да се избегне неправилно възприемане на позицията на ораторът, от страна на аудиторията.
Жестовете, които се наблюдават на снимката между двамата държавни лидери са едни и същи – ръката е насочена към събеседника, а показалецът го сочи. При Барак Обама този жест е по- отчетлив и по- нападателен, докато при Дилма Русеф има някаква несигурност или форма на защита. Невербалното значение на посочването с пръст е форма на нападение или недоверие. Нападателният жест с ръка се превръща в убеждаващ и натрапващ някакво мнение или решение. Ораторите използват този начин на жестикулиране, за да привлекат вниманието и да наложат мнение. На снимката обаче Дилма Русеф се опитва да избегне нападателното отношение на Обама и да се защити или да отрече казаното от него.
Анализ на облеклото на Дилма Русеф
Начинът на обличане и цветовата гама на дрехите заемат важно място за ораторът при представянето му пред аудитория. Облеклото привлича вниманието, създава асоциации и е обект на обсъждане от страна на медии и публика. Характерно за цветовата гама при президента на Бразилия, Дилма Русеф, е че тя набляга на един основен цвят – червеното. На повечето си изяви тя е облечена в червени костюми и създава впечатление за предпочитание към този цвят.
Червеното се свързва с много символи: „Червеният цвят се смята за агресивен, жизнен и изпълнен със сили, подобен на огъня и обозначаващ както любов, така и борба не на живот, а на смърт.”, „В Древен Египет той е имал позитивно значение само в “червената корона” на долноегипетската делта, а в останалите случаи е бил свързван с бога на злото Сутех (Сет) и враждебния змей Апоп.” , „В Древния Рим червеният цвят символизировал божественост. Това е цветът на аристокрацията, на патрициите и императорите на Рим.” или „В античната символика първият основен цвят е червен. Той представя тялото, земята и преизподнята, стихията на Огъня, цветът на живота, енергията, мирозданието, символ на мощ и сила. Тъмночервеният говори за силен характер, сигнализира за нервно напрежение. Червено в по-светъл оттенък подсказва активно и бързо действие, аленото – егоизъм, розовото – инфантилност. Червеният цвят символизира женственост, страстно начало и любов.” [3].
Това са някои от значенията на червеното, които са заложени в основният му смисъл. Като президент и оратор Дилма Русеф следи за своето внимателно изказване и отношение към аудиторията, но и за символиката на облеклото си, защото то е един от основните невербални знаци, които влияят върху вниманието на хората и тяхното подсъзнание. Величко Руменчев описва влиянието на облеклото, в своята книга „Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване”, по следния начин: „Твърде дълъг период от човешката история облеклото задължително маркира статуса и общественото положение. Това се отнася за вида на дрехата, използваната материя, цвета, атрибутите към нея и пр., и пр. Само по него можело да се разпознаят различните категории лица. Въпреки че понастоящем няма задължителност в това отношение, човек продължава да може да бъде класифициран и квалифициран по облеклото си.” [4]. Облеклото остава мощен стимул за определяне статуса и характера на личността. Когато то е съчетано и със символичното значение на конкретен цвят, се изгражда цялостна характеристика на качествата на оратора и картина на неговата същност.
Анализ на снимка 4:
Умението да се съчетават ораторски стил на изказване и облекло, внушаващо сила, са достатъчно убеждаващи за публиката в неоспоримите положителни качества на дадена личност. Дилма Русеф успява да привлече вниманието чрез емоционалност на изказа, подходяща невербална реакция и поведение пред аудитория и стилно съчетаване на облекло и цветова гама в своите публични изяви. Ако ораторът трябва на подсъзнателно ниво да накара хората едновременно да го уважават, да му се възхищават и да го чувстват като част от мнозинството, то елементите на вербално и невербално поведение задължително трябва да съществуват в синхрон. Изпълнението на тази задача изисква редица умения, но Дилма Русеф, като първата жена – президент в Бразилия, притежава женствено и чувствително поведение, но заедно с това: мъжка сила и целеустременост.
Кинесика
В. Руменчев, пише в своята книга „Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване”: „По линията на правата оратор – аудитория, кинесиката играе огромна роля за емоционалността на въздействието. Нещо повече. Предимно в исторически план редица изследователи подчертава огромната роля на невербалното дори за разбирането на текста. Поддържа се, че текстът на редица от проповедите на старобългарските оратори, независимо от своята сложност, е бил разбиран правилно благодарение не само на „логиката и инотацията”, но и на останалото невербално- на „позата, жестовете, израза на лицето и очите на оратора”, на съчетаването на словесно и телесно действие.” [5].
Освен жестовете и маниерът на поведение, определящо за невербалното поведение на оратора е изражението на лицето и мимиките. Те издават същността му и могат да провокират определени реакции сред аудиторията. Тези реакции се пораждат и когато ораторът излиза пред публика, но не осъществява съответният зрителен контакт, който е част от кинесиката. По този начин той намалява авторитетът си и губи вниманието на хората, пред които говори. От реторическа гледна точка, четенето на реч, а не казването й докато гледаш към аудиторията, създава лошо впечатление и предизвиква вълна от недоверие и незаинтересованост. Речта при четене става монотонна или прилича на изразително четене, което отегчава публиката.
Дилма Русеф, като държавен глава и умел политик, има множество изказвания, речи, изявления и представяния пред публика от различно естество. Тя трябва да е подготвена, убедителна с думите си и съсредоточена. Не винаги това се постига, и повечето оратори прибягват към листа с написан текст. Силното присъствие на Русеф обаче се дължи именно на умелото й поведение като лидер. Тя използва директен контакт очи в очи и сама произнася речите си, без да използва предварително написан текст. Това може да се докаже чрез снимков материал:
Анализ на снимка 5 и 6:
Дилма Русеф използва директния зрителен контакт и силата на погледа, за да убеди публиката в думите си и да осъществи обратна връзка с нея. Погледът, който е насочен напред е израз на величие и увереност. Той е показателен за уменията на оратора и неговата вътрешна сила и изразителност. Увереният поглед на Русеф много добре се вижда на снимките, той е винаги е устремен напред към публиката и излъчва яснота и убедителност. Когато речта е предварително подготвена и представена пред аудиторията със съответните ораторски умения (без да се чете, чрез невербална комуникация), тя има ясна структура, продължителност и не губи логичността си и целенасочеността си. Текстът не трябва да се наизустява, а да се произнася свободно, за да може да се осъществи обратната връзка с публиката и думите да й въздействат. Особено когато речта е диалогична, нейното наизустяване е невъзможно, защото думите няма как да се възпроизведат механично и спонтанно по време на диалогична комуникация, независимо дали е с един или повече събеседници. Трябва да се разграничи импровизацията от експромнта- не бива да се говори пред публика, без предварителна подготовка, като се разчита само на обща култура. Отделните компоненти трябва да се комбинират, за да се постигне оптимално въздействие на ораторското изказване. Печелейки с мнозинство изборите в Бразилия, Дилма Русеф доказва своите умения и доверието, което създава у публиката чрез правилното комбиниране на вербалното с невербалното поведение. Не само изгражда цялостни и въздействащи речи, но и мотивира аудиторията със силата на жестовете и подсъзнателното внушение на невербална комуникация, през призмата на ораторските й умения.
Заключение
В заключение може да се направи анализ на резултатите от успешното ораторско поведение на Дилма Русеф. Тя се превръща в първата жена президент на Бразилия и успява да спечели изборите с 45. 96% от избирателите. Умело се превръща от ръководител на канцелария на предишния президент, в новият държавен глава. Нейните неоспорими качества ръководят не само предизборната й кампания, но и поведението й след това. Тя продължава да впечатлява многобройните си привърженици и увеличава силата на ораторското си въздействие. В своето поведение пред публика, Дилма Русеф се държи естествено и мотивиращо, като заедно с това успява да овладее и другата страна на представянето пред аудитория- невербалното поведение.
„Poeta nascitur, orator fit- Поетът се ражда, ораторът се създава”
Латинска сентенция
Дилма Русеф е един добре създаден и изграден образ на оратор, който излъчва хармония и увереност, достатъчни да я направят силна личност, фаворит сред мнозинството хора. Тя е едновременно и женствена натура и влиятелен оратор.
Цитати:
[1] Руменчев, В. (2006) Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване, 2006, 88.
[2]. Danybon Social Media Journalist, Невербалното поведение на Дилма Русеф, 2010,<http://danybon.blogspot.com/2010/10/blog-post_31.html> Достъпно на: 17.06.2012.
[3] Сп. Маргарита,2003, бр.4(23), <http://margaritta.dir.bg/2003/april/06red.htm>
Достъпно на: 17.06.2012.
[4] Руменчев, В. (2006) Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване, 2006, 253.
[5] Руменчев, В. Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване, 2006: стр. 414-415.
Библиография:
- Гарнър А., Пийз А. (2009) Езикът на тялото. Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове, София: Изд. Сиела.
- Мавродиева, И. (2010) Образци на съвременното красноречие. София: Изд. „СемаРШ”.
- Руменчев В. (2006) Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване. София: Изд. УИ „Св. Климент Охридски”.
- Ефтимова А. (2005) Кандидат- президентското тяло говори, 2005, бр.8,
<html>< http://liternet.bg/publish9/aeftimova/president.htm > Достъпно на: 17.06.2012г.
- E-vestnik.bg, Бразилия вече говори със САЩ като равен, 12.04. 2012, <html><http://e-vestnik.bg/14421> Достъпно на: 16.06.2012г.
- Danybon Social Media Journalist, Невербалното поведение на Дилма Русеф, 2010, <html><http://danybon.blogspot.com/2010/10/blog-post_31.html> Достъпно на: 17.06.2012г.
© Диана Веселинова Иванова, студент по Връзки с обществеността, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”, автор на публикацията „Невербалното поведение на Дилма Русеф, през призмата на ораторските й умения”.
Публикацията се прави със съгласието на студента и цитирането на автора на тази статия и на източника е задължително.